Translation for 'мартенски' from Bulgarian to English

мартенски

March {adj} [attr.]

• На 9 септември 2004 г. той е сред главните действащи лица на концерта в почит към Лучо Батисти, където пее „Мартенски градини“ ("I giardini di marzo"), и на последвалия албум, издаден от Би Ем Джи Риорди и CAM Edizioni Musicali за сп. "TV Sorrisi e Canzoni".
• Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ (Русе), „Люлякови музикални празници“ (Ловеч) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание.
• На 25 юбилейни мартенски музикални дни в Русе, Катовицката филхармония я изпълнява под диригентството на Карол Стрия.
• Темков е основател на фестивала „Мартенски музикални дни“ (1961) и на конкурса „Млади български изпълнители“ (1967). Негова е и идеята за създаването на първия фестивала „Зимни музикални вечери“ в Русе.
• Пълна възстановка на събитията и какво точно се е случило в онези мартенски дни не може да бъде направено.

• Завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков /2002 – 2006 г./. Дебютира с партията на Мазето /“Дон Жуан“ от Моцарт/ на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в г. Русе с Оперно-филхармоничното дружество, под диригентството на Велизар Генчев.
• Сезонни бири във Франция са т.н. мартенски (пролетни) и коледни бири.
• От 1983 година проф. Венцеслав Николов се налага и като диригент със създадения от него "Колегиум Музикум", както и с различни симфонични и камерни оркестри в България и в чужбина. Изявява се на фестивалите във Витен, Улм, „Мартенски музикални дни“ в Русе и др. Негов ученик и последовател е утвърденият виолончелист Константин Евтимов – концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР.
• Тит Вестриций Спурина (...) e бил етруски харуспекс, който предсказал убийството на Гай Юлий Цезар на Мартенски иди на 15 март 44 пр.н.е.
• Въпреки че през последните 20 г. проф. Минчо Минчев не живее в България, присъствието му в музикалния живот на страната продължава да бъде активно. Той води многобройни майсторски класове в София, на международните фестивали „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни“ в Русе, „Аполония“ в Созопол, „Дни на камерната музика“ в родния му град Габрово.

• Като млада клавирна надежда Мусев бива приет с отворени обятия обратно в родния му град Русе, където майсторството му очевидно е потребно и бива използвано под какви ли не форми. Той бързо става незаменим солист на Русенската филхармония, непрестанен участник на фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе, акомпанятор на русенските хорове и други ансамбли, преподавател в музикалното училище, дори „най-красивата арфистка“ в оперния оркестър (поради липсата на друга). Родният град и пианистът се радват на плодоносна симбиоза почти цяло десетилетие – десетилетието на културен възход на града.
• През 2006 година изкарва майсторски клас по дирижиране при проф. Ервин Ортнер (Виена) в международна музикална академия „Проф. Саша Попов“ по време на международен фестивал „Мартенски музикални дни“ – Русе.
• През март 2007 г. представя сценично с голям успех за първи път в България монооперата „Човешкият глас“ на Кокто и Пуленк, под режисурата на Теодор Стамболиев, на фестивалите „Мартенски музикални дни“ и на Оперния фестивал в Стара Загора – юни 2007, на Оперния фестивал в Констанца, май 2007 и Есенните дни на културата, 2008. Това е и първото сценично изпълнение на монооперно заглавие в досегашната стогодишна история на българския музикален театър (1907 – 2007).
• Освен симфоничен и кантатно-оратотиален репертоар, Русенската филхармония е от 1999 година (когато е основано Оперно-филхармонично дружество - Русе) и в основата на всички спектакли на Русенската опера. През 2003 г. оркестърът при ОФД-Русе е удостоен с наградата на СМТДБ – Кристална лира за концерта по повод откриването на МФ "„Мартенски музикални дни“" и за заключителния концерт по творби на Игор Стравински. Ръководители на Русенска филхармония са Георги Димитров и Найден Тодоров.
• От първите години на ХХ век са най-известните му произведения, сред които са 2 "Румънски рапсодии" (1901-1902), Сюита № 1 за оркестър (1903), изпълнени за първи път в България на фестивала „Мартенски музикални дни“ в Русе, както и "Седем песни" по стихове на Клемент Маро (Clément Marot) (1908), изпълнени за първи път в България и записани за БНР от сопраното Виолета Шаханова.