Translation for 'строфа' from Bulgarian to English

строфа {ж}

stanza {noun}

• е вид тристишна строфа, която не се свързва с рими от следващата строфа.
• Запазените фрагменти в основата си се делят на строфи и се използват големи размери: от 9 до 14 стиха в строфа.
• Харесван от Димчо Дебелянов, както може да се види в строфа от едно негово стихотворение, писано на фронта, а вероятно и от други български читатели.
• Епосът („казано, строфа“, също и „разказ, стихотворение“) е един от трите основни литературни рода в литературната традиция (другите два са лириката и драмата).
• Ямбичният пентаметър е най-често използван в английската поезия, използва се в много от най-големите английски поетични форми, включително бял стих, героичен куплет, и някои от традиционните римувани форми в строфа.

• Песента е наречена „Двама“, но става известна като „Вървят ли двама“, по първата строфа на текста.
• В началото в ролята на рефрен са се явявали началните стихове на първата строфа.
• В творбата се дава отговор на хулниците срещу българския език. В първата строфа на одата има анафора.
• В съчетание с хорей и спондей образува други размери: хекзаметър, пентаметър, Алкеева строфа, строфа на Сафо.
• Спенсър използва специфична поетична форма, наречена Спенсърова строфа, в няколко творби, включително "Кралицата на феите".

• През 1530-те години пише стихотворение в Девънширския ръкопис, като първите букви на всяка строфа са SHELTUN.
• е литературен термин, означаващ строфа, състояща се от два стиха.
• Колкото до повтарящата се във всяка строфа дума „Nevermore“, авторът пише, че я използвал заради ефекта на дългите гласни, от които е създадена (въпреки че има и друга теория, че По е бил вдъхновен да използва думата от произведенията на лорд Байрън или Хенри Уодсуърт Лонгфелоу).
• Организираното съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението, се нарича строфа, станса или куплет.
• Според тази строфа Андроник е „сродник“ и „съзатворник“ на свети Павел.

• В първата строфа се споменават цветовете на пруското знаме – черно и бяло.
• То се отнася към така наричаната "фигурна поезия" – всяка строфа графически напомня бокал.
• Най-малко 2 стиха може да образуват строфа.