Werbung
 Übersetzung für 'Как е той' von Bulgarisch nach Deutsch
Wie geht es ihm?Как е той?
Teiltreffer
Wie geht es ihm?Как я кара (той)? [разг.]
Es geht ihm gut.Той е добре.
er {pron}той
17
er selbstсамият той
ebenderselbe {pron}именно той
Das war ein gefundenes Fressen für ihn.Той тъкмо това чакаше.
wie {adv}как
29
Er ließ sich an einem Seil herab.Той се спусна по въже.
идиом.
Wie kommt's, dass ... ?
Как така?
Wie geht's dir?Как си?
Wie geht es Ihnen?Как сте?
Wie geht's?Как си?
трансп.
Er hat eine Monatskarte für den Bus.
Той има месечна карта за автобуса.
und wie erstи още как
Wie ist dein Name?Как се казваш?
Wie ist Ihr Name?Как се казвате?
Und wie!И още как!
Wie heißt du?Как се казваш?
Er kann tun und lassen, was er will. Той може да прави каквото си иска.
Wie komme ich zu ...Как да отида до ...
21 Übersetzungen
Neue Wörterbuch-Abfrage: Einfach jetzt tippen!

Anwendungsbeispiele Bulgarisch
  • През 20. век италианският комунист Антонио Грамши е вдъхновен от трудовете на Макиавели върху етиката и морала и как те са свързани с държавата и революцията. В своя труд "Пасивната революция" той разглежда как едно общество може да бъде манипулирано чрез контролиране на популярните представи за морала.
  • Хезиод всъщност е женомразец от същия мащаб като по-късния поет Симонид. Той прилича на Солон в неговата замисленост за проблемите на доброто срещу злото и „как точно и всемогъщият бог може да позволи на несправедливостта да вирее в живота“. На Аристофан прилича в неговото отхвърляне на идеализирания герой в епическата литература в полза на идеализираната панорама на земеделеца.
  • През 1844 г. в Рим е издаден „Молитвеник за християните от Пловдивско“ с автори родените в Калъчлий свещеници Яко Яковски и Петър Арабаджийски. Той е написан на характерния говор на павликяните, отпечатан на латиница и е бил използван като домашен буквар от наследниците на павликянското население в Пловдивско. В увода се обяснява как трябва да се четат латинските букви по възприетия тогава от католическите свещеници правопис. На 30 януари 1858 г. отец Яко Яковски е отбелязал, че през нощта в района на днешния град е имало извънреден студ и виното е замръзнало по време на литургията.
  • Сьосюр изследва начините, по които езикът твори смисъл. Той счита, че е ненужно да търсим исторически или „естествени“ корени на определени думи. Вместо това думите трябва да се разглеждат като взаимно свързани елементи в цялостна езикова структура. Той насочва вниманието не върху това, как езикът е еволюирал във времето, а върху това, как работи като саморегулираща се система в настоящето.
  • Първия си самостоятелен концерт Павароти изнася в „Уилям Джуъл Колидж“ в Либърти, Мисури на 1 февруари 1973 г. това е само една репетиция за един по-голям рецитал – в Далас. Дошъл в Мисури от "Сан Франциско", Лучано е настинал, нощта преди концерта се лекува с еврейската супа на съпругата на тенора Ричард Тъкър. На концерта през цялото време Павароти стиска една кърпа и бърше потта от температурата си. Рециталът преминава триумфално, а кърпата става постоянен другар и запазена марка на изпълнителя. По-късно в интервюта споделя, че до гениалното решение с бялата кърпа стига след като наблюдава как смешно размахват ръце тенорите по концерти. Пред огледалото той пробва най-различни пози и никоя от тях не му харесва и така стига до нея. Освен това стискайки я се концентрирал по-добре. Така тя му "„станала приятелче“" "(цитат на Павароти от ТВ интервю)" и вече не можел без нея.

  • В този период е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли Йосиф Цанков да ѝ напише песен. Той композира „Събота вечер“ (1965), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в Съветския съюз, песента вече е хит.
  • Успоредното използване на различни писмености не е необичайно – например, в надписа на княз Персиян II в Михайловац са открити следи както от кирилица така и от руническа писменост. Съществуват и други такива паметници – с комбинирана писменост – на волжките и дунавските прабългари през периода X-XI век. Любопитно е, че във Волжка България грамотността е била на високо ниво. Волжка България ражда астрономи (техни предци създават дванадесетмесечният лунен календар), лекари и пр. Запазени са сведения как един волжко-български учен се занимава с астрономически наблюдения, на повече от 700 версти северно от Болгар. Стремежът към познание е отразен и от Ахмед ибн Фадлан „"Научих ги" (Талуд и семейството му) "как да изричат „Хвала на Аллаха“ и да изричат „Той е единствен“ и радостта му от тези две сури бе по-голяма, отколкото радостта му ако бе станал цар“".
  • За разлика от турското население сред българите твърде рано се събудил интерес към просветата и образованието. Къде се е учил поп Никола Каракашев, не е известно, но едни косвено доказателство ни насочва към манастирите около Търново. Не е изключено обаче освен манастирските училища да е имало и частни училища. Иначе няма как да се обясни желанието на чорбаджията Цачо Каланов да отвори училище в собствения си дом, без сам той да е учител.
  • Отначало Шарл V изпитва несигурност как да приеме молбата. Ако приеме, това би било равносилно на нарушаване на договора. Той се допитва до съветниците си, които твърдят, че тъй като Едуард III не е изпратил отказа си от претенциите си към френския трон, Аквитания все още е под френска власт и Шарл V има законно основание да приеме молбата и да се намеси в Гаскония. През 1369 г. френският крал обявява война на Едуард под претекст, че не е спазил условията на договора от Бретини.
  • Мало Бучино преди е било река. Историята започва по време на османската власт, когато всички хора били избити. Имало четирима братя които не могли повече да гледат как хората страдали. Затова те тръгнали към Люлин планина, там да намерят помощ. По-малкият брат тръгнал с десетима души, а другите двама отишли в Бучино (сегашното село Голямо Бучино). Малкият брат стигнал до реката (днешното село Мало Бучино). След като се били и когато спечелили малкият брат бил убит. Бил е на 45 години. За да го почетат, кръщават селото на него. А средният му брат умира от куршум в главата. По-големият им брат спасява хората от Бучино. Но той бил ранен и умира от загуба на кръв и тогава хората прекръстват Бучино – в Големо Бучино. Хората от Мало Бучино вярвали в Бог. Затова 223 души се изгарят в черквата на селото. Те така се спасяват да не бъдат убити.

  • Ралф Нейдър е наричан "„най-успешният социален критик на Америка“". Наричан е още как ли не – от "„ровещ се в калта“" до "„обществен защитник“" и "„рицар в потребителското общество“". Той самият се нарича "„обществен гражданин“". Неговата добре обоснована и документирана критика на правителството и индустриалните корпорации има широк отзвук сред американското обществото и спомага за осъзнаване на възможностите на самите граждани да ограничават бюрократичната власт. Той е "„най-упоритият гражданин на САЩ“", според сп. „Тайм“. Примерът му вдъхновява множество други защитници на гражданите, граждани активисти и адвокати в обществен интерес, които на свой ред създават свои организации из цялата страна.
  • Друга легенда за това как се бранило селото от турските набези е за първенеца Чопарил, но вече на мястото на днешното село Сопица. В онова време турците нападали и отвличали момчета за еничари и момичета за робини. Хората от Сопица единствено с тояги (сопи) се отбранявали от набезите. От използването на сопите, идва и легендата за произхода на името на селото. Чопарил имал осем деца: пет момчета и три момичета. Турците успяват да отмъкнат двете най-малки момчета и най-възрастната дъщеря. Чопарил от мъка събрал здрави и силни мъже от селото в една дружина да бранят селото. Той разположил хората от двете страни на пътя (до селото се стигало само по един път). Турците навлизали в дефилето, а хората на Чопарил ги нападнали свирепо въоръжени единствено със сопи. Така селото се прочуло и турците и кърджалиите започнали да отбягват да нападат Сопица. От Чопарил произлиза Чопариловият род.
  • През 1923 година в село Вълнари се открива първоначално училище за деца от български произход. В това училище е нощувал цар Борис ІІІ, който преоблечен като търговски пътник обикалял България, за да види как живеят поданиците му. Сменяли се много учители, но само Драгой Тодоров Бойков от Нови пазар работи последователно 27 години. Той е инициатор на всичко прогресивно в селото. През 1927 – 28 г. за издръжка на училището е дадена 500 дка фондова земя за вечно ползване. Селото се посещава два пъти месечно от медицински фелдшер.
  • С мъка се добирали те до прясна сладка вода. На селския мегдан била железарницата на Тодор Димитров или както всички му викали Уста Митър. Този майстор имал златни ръце. Майсторлъкът му се прочул надалече, а славата му не е заглъхнала и до днес. Виждал майсторът как се мъчат съселяните му за вода и мислел какво да направи. Един хубав пролетен ден той заклал курбан на мегдана.
  • Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп, където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.

  • Предметът на богословието излиза извън сетивния опит на човека и поради това е невъзможно да се говори за Бог без определено схващане за това как Той се саморазкрива. Важно тук е и как получаваме познание за Бога – чрез вяра (фидеизъм), чрез разума (рационализъм), чрез мистична опитност (мистицизъм) или по някакъв друг начин.
  • По това време Калигула се радва на благоразположението на Тиберий. Той е поканен да отиде на остров Капри, където заедно с Тиберий прекарали време в една от многото вили на острова. Носели се слухове за извращенията, които ставали на о-в Капри. Тиберий вече няма хора около себе си, които да му казват как да се държи, така че се чувства свободен да участва в каквито си пожелае извратености. Трудно е да се каже доколко това е така. Рядко е казвана истината за непопулярни императори като Тиберий и Калигула и изворите от това време съдържат много слухове и неточности.
  • Мураками започва да пише проза на 29-годишна възраст. Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първия му роман "Чуй как пее вятърът" (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач.
  • Най-добрата работа на Лукиан в областта на литературната критика е трактатът "„Как трябва да се пише история“".
  • Неговите преживявания са в основата на есето му "„Как умират бедните“", публикувано през 1946 г.

    Werbung
    © dict.cc German-Bulgarian dictionary 2024
    Enthält Übersetzungen von der TU Chemnitz sowie aus Mr Honey's Business Dictionary (nur Englisch/Deutsch).
    Links auf das Wörterbuch oder auch auf einzelne Übersetzungen sind immer herzlich willkommen!