Übersetzung für 'Напразно' von Bulgarisch nach Deutsch

напразно

umsonst {adv} [vergeblich]

vergeblich {adv}

vergebens {adv}

---

Werbung

Напразно си губих(ме) времето.

Es war alles für die Katz.идиом.

• На 13 октомври 1600 г. Брахе се разболява тежко, състоянието му се влошава рязко, той губи съзнание и идвайки рядко на себе си шепне: „"Ne frusta vixisse videar"“ („Не напразно е живота проживян“).
• Въпреки че Аполон е сдържан и умее да сдържа емоциите си, той настойчиво и напразно преследва Дафне. Чрез провала му тази скулптура подсказва за неспособността му да спечели сърцето на девойката и нейната преданост.
• През 1647 г., по време на неаполитанската революция начело с Масаниело, вицекрал херцог на Аркос се укрива в крепостта, докато хората напразно се опитват да я превземат. Фортът бомбардира града и благодарение на защитата, организирана от кастелана Мартино Галиано, крепостта издържа на хорското нападение.
• Думата "הבל" ("hebel") буквално означава „дъх, въздишка“, в преносен смисъл: „нещо безсмислено, напразно“. При традиционния превод на български се използва думата „суета“ с архаичния си (старобългарски) смисъл, който вярно предава значението на еврейската дума.
• По неясни причини Франсоа сваля доверието си от него и го призовава обратно във Франция. Тривулцио се опитва да си върне благоволението му, но напразно. Умира близо до Париж на следващата година.

• В миналото хълмът е с голямо стратегическо значение, тъй като от него има най-добър изглед към руската столица. През 1812 г. това е мястото, където Наполеон Бонапарт напразно очаква ключовете за Кремъл, да му бъдат предадени от руснаците.
• През 1398 г. Андреа се бие с Брачо Фортебрачо и с изгнаниците от Перуджа, опитвайки се напразно да си върне Мантуа, превзета от Биордо дей Микелоти. Той преминава на служба при него във Вал Ночера, завладявайки различни замъци.
• Императрицата регент напразно се опитва да намери поддръжници на режима си, докато в сложните дворцови интриги различни пълководци и сановници се борят за влияние. През 919 г. се засилват позициите на Роман Лакапин, който в резултат на умели ходове се издига от друнгарий (флотски офицер) до водещ участник в държавната политика.
• Флоримондо дела Торе, син на Корадо "Моска", напразно се опитва да си върне властта в Милано. Синът му Пагано е епископ на Падуа и патриарх на Аквилея от 1319 до 1332 г.
• В местната поща Холмс открива, че Стаунтън е изпратил телеграма до доктор Лезли Армстронг в Кеймбридж, но всички опити да разпитат доктора къде е липсващия Стаунтън е напразно. Армстронг смята, че детективът е нает от лорд Маунт-Джеймс, и грубо отказва да общува с Холмс.

• Той е природна забележителност на Голямо Крушево. Не напразно близо до него e първото еко средище в България.
• През 1804/1805 г. Грьоз напразно се опитва да предложи услугите си на новата власт, рисувайки картината „Първия консул Наполеон“.
• След завръщането си от третото плаване Дейвис напразно умолява лондонските търговци да му отпуснат средства за нова експедиция, но те остават непреклонни, и той, както и Мартин Фробишър, вместо полярните райони, започва да посещава тропическите и се отдава на любимия си занаят – пиратството.
• По време на галската война Юлий Цезар напразно се опитва през 52 пр.н.е. да превземе града, в който са галските войски с Верцингеторикс. Войската му претърпява тежки загуби в битката при Герговия.
• Всъщност тази фраза е част от една по-дълга: "Carpe diem quam minimum credula postero", която в общи линии се превежда „'Цени мига, не вярвай напразно в утрешния ден!'“ или "„Живей днес, не отлагай за утре“".

• „Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно“.
• Хилас (...) в древногръцката митология е син на Тейдамант, любимец и оръженосец на Херакъл. По време на похода на аргонавтите бил отвлечен на мизийското крайбрежие във Витиния от нимфите, когато при един престой се отдалечил да черпи вода от извор. Херакъл дълго напразно го търсел.
• Сколари, заедно със Сигизмунд и главата на 6000 рицари, влязат в Удине на 28 септември 1411 г., след като градът напразно иска защита от Ернст Железни Хабсбург, херцог на Австрия; Удине е принуден да плати висока цена, за да избегне грабежите; на 30 септември пада и Чивидале дел Фриули.