Übersetzung für 'алпийска' von Bulgarisch nach Deutsch

алпийска гарга {ж}

Alpendohle {f} [Pyrrhocorax graculus]орн.T

• В източните части (1800 – 3000 m) преобладава алпийска ливадна растителност.
• Вал ди Суза е най-голямата западна алпийска долина: в нея има лесно се пораждат климатични смущения, насочени на запад-изток, които характеризират долината с чести силни фьонови ветрове.
• Пеперудата обитава субалпийската и долната алпийска зона.
• Теодора Пенчева е българска сноубордистка, както и алпийска скиорка.
• Ханелоре „Хани“ Венцел (...) е алпийска скиорка, състезавала се за Лихтенщайн.

• От безгръбначните се срещат ручеен рак, обикновен сечко, бръмбар рогач, буков сечко и алпийска розалина.
• Тунелът е първата алпийска високоскоростна железопътна връзка между Централна Европа и Южна Европа.
• Покрит е с алпийска растителност.
• Характерните планински цветя са планинско омайниче, алпийска незабравка, високопланински карамфил, жълта и петниста тинтява, връшняк, старопланинска иглика.
• Алтайският сеносъбирач, или алпийска пика, ("Ochotona alpina") е вид бозайник от семейство Пики (Ochotonidae).

• Обитава високите части на планините и затова в някои езици е наречена алпийска гарга.
• Видът е сходен с Голямата алпийска владиславия ("Chilostoma polinskii"), която е и типов за подрода вид.
• Изкачването на върховете Малка и Голяма Стража е опасно и рисковано без специална алпийска подготовка.
• Срещат се редица редки и застрашени видове като еделвайс, различни видове орхидеи, планински равнец, планинско омайниче и алпийска роза.
• От най-ниските до най-високите части се срещат: блата и мочурища, тополови гори, иглолистни гори, мочурища и алпийска тундра.

• За изкачването му не е необходима алпийска екипировка.
• Над тази височина растителността е алпийска.
• Грамоща е разположено високо в алпийска долина в склоновете на планината Грамос на 70 километра югозападно от град Костур (Кастория).
• Първото изкачване на К2 е осъществено на 31 юли 1954 от италианската алпийска свръзка Лино Лачедели и Акиле Компаньони, които са в състава на италианска експедиция с ръководител Ардито Дезио.
• Част от тези видове са включени в Червената книга на България – венерин косъм, алпийска крехка папрат, гръцка и дряновска ведрица, славянско котенце, дългошпореста теменуга и др.