Übersetzung für 'вектор' von Bulgarisch nach Deutsch

вектор {м}

Vektor {m}мат.физ.

---

вектор-ред {м}

Zeilenvektor {m}мат.

Werbung

вектор-стълб {м}

Spaltenvektor {m}мат.

единичен вектор {м}

Einheitsvektor {m}мат.

радиус-вектор {м}

Ortsvektor {m}мат.

• Ъгълът между проектирания вектор и друг, референтен вектор върху същата повърхнина, се нарича азимут.
• В специалната теория на относителността, 4-вектор (също четири-вектор или квадривектор) е обект с четири съставящи, които се трансформират по определен начин под Лоренцова трансформация.
• сериализира R обект във връзка, изхода е вектор кодиран в шестнадесетичен формат.
• където A е матрица с размери m×n представяща коефициентите на системата, X е вектор с неизвестните (с n елемента) и B е вектор със свободните членове (с m елемента).
• Единичен вектор е вектор с дължина (модул) единица, съобразно избрана метрика.

• Типичен пример за това е комарът от вида "Culex quinquefasciatus", който е интродуциран на Хавайските острови и се превръща в основен вектор на заболяването там.
• Чрез него дефинираме и тегло на вектор wt(α) = ρ(ō, α), където ō е нулевия вектор (вектор, на когото всичките компоненти са 0).
• За нея съществува вектор, който сключва един и същ ъгъл с допирателния вектор във всяка нейна точка.
• Скаларното произведение на нулевия вектор с всеки друг вектор е равно на 0.
• Контравариантното и ковариантното представяне на вектор са различни начини за представяне на един и същи вектор спрямо две реципрочни бази от координатни вектори.

• Ротацията представлява безкрайно малко въртене на векторно поле в триизмерното евклидово пространство.
• е вектор от началото на приетата координатна система до точката в която се изчислява момента, а [...] е вектор от началото на координатната система до началото на вектора на токовата плътност [...] протичаща през обем [...].
• Сумата на един вектор [...] с противоположния на друг вектор [...] наричаме разлика на два вектора.
• Радиус-вектор (означава се обикновено [...] или просто [...]) е вектор, определящ положението на точка в пространството спрямо някоя предварително зададена фиксирана точка, наричана начало на координатната система.