Übersetzung für 'вестници' von Bulgarisch nach Deutsch

продавач {м} на вестници

Zeitungs­händler {m}

• Скандалните вестници са предшественици на таблоидната журналистика.
• Документалният му филм „Вестници, вестници“ е награден с държавната награда „11 октомври“ през 1966 година.
• След първите му публикации във вестници и списания поетът Ернст Майстер го кани през 1964/1965 г.
• І. Реклами, поместени във вестници, списания и др. периодични издания.
• Има публикации в списания и вестници по правни въпроси.

• „Борба“ като име на вестник може да се отнася за някой от следните вестници.
• В града има 8 ежеднежни вестника с общ тираж около 2 милиона, голям брой вестници, които излизат всеки месец, списания и журнали.
• Редактира вестници и публикува в множество вестници и списания.
• След Първата световна война става редовен дописник на множество италиански вестници, в които публикува статии за Македонския въпрос – „Куриере де ла Сера“, „Идея Национале“, „Трибуна“ и други.
• Други вестници са безплатините алтернативни вестници СФ Уикли и Сан Франциско Бей Гардиън.

• Журналист, главен редактор на вестници и издания. От 2009 г. безпартиен.
• Автор е на множество публикации във вестници, списания и електронни медии.
• Ахим фон Арним публикува трагедии, новели, разкази, романи, стихотворения и статии във вестници.
• Първата вълна от подобния издания се реализира през 70-те години на 20 век, когато започват да излизат безплатни вестници с обяви и в този смисъл е по-правилно да се наричат не безплатни вестници, а рекламни брошури.
• На него се приписва стартирането на влиятелните културни и политически вестници "Обзор" и "Виенац".

• Тя е кооперативна и е притежавана от участващи вестници, телевизии и радиостанции в САЩ, които едновременно пишат за нея и използват материали от нея.
• В началото на 1990-те години в България се появяват и безплатни вестници, които се финансират само от реклами.
• Като журналист пише за много вестници: литературен критик е за „Литературни новини“ (1960 – 1970), „Пойнт“ (от 1972 г.) филмов критик е за „Експрес“ (1970 – 1972); драматичен критик е във „Фигаро“ (1975 – 1977); репортер-писател е за „Пари мач“ (1962 – 1963).