Übersetzung für 'довод' von Bulgarisch nach Deutsch

довод {м}

Argument {n}

• Академичното цитиране, или още библиографското цитиране, е ясно писмено или електронно отбелязване източник(-ци) на дадено твърдение (довод) в научно изследване с цел придаването му на тежест и подкрепа, както и за избягване нарушаването авторските права на първоначалния източник.
• Още един довод е, че първият значителен историограф на краля – Волтер – не споменава за такъв случай.
• Споделеното съгласие не е довод за наличие на вродени идеи, защото то не е абсолютно.
• Комедията има два агона. Първият е между Правия и Кривия Довод. Аргументите на Правия Довод са в общоприетия анапестичен тетраметър, а Кривият Довод представя себе си и аргументите си в ямбичен тетраметър, вариация, която Аристофан отрежда на тези твърдения, които не следва да се приемат сериозно. Подобна разлика между анапестични и ямбични аргументи има в „Конниците“ и в „Жабите“. Вторият агон в „Облаците“ е между Стрепсиад и синът му и е в ямбичен тетраметър и за двамата говорещи.
• Поддръжниците изтъкват като довод това, че системата на Хепбърн не е предназначена за лингвистично средство, и че за такива цели трябва да се използва международната фонетична азбука (IPA).

• Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.
• в заседателната зала най-накрая вземат решение за гласуване, 238 към 25 от демократите гласуват „за“, а 135 към 24 от републиканците „против“, като основният довод на републиканците е, че „тази крачка ще е единствена причина, въвличаща Щатите директно във войната в чужбина“.
• Според повечето му изследователи, текстът може да бъде отнесен към късното творчество на автора. Довод за това твърдение е наличието на общи и подобни теми с други диалози на Платон от това време като „Държавата“ и „Пир“. Времето на написването трябва да се търси около 370 пр.н.е. Изследването на езика на диалога само потвърждава, че не става въпрос за ранно произведение.
• Веселин Бешевлиев, който приема, че истинското звучене е "Куригир", свързва окончанието на родовото име (на –"гир", а не на –"ар") с характерното за евенките окончание и вижда в това още един довод за етническата нееднородност на прабългарите.