Übersetzung für 'приливно–отливна' von Bulgarisch nach Deutsch

приливно–отливна зона {ж}

Watt {n}геог.

• Заливът Сан Пабло е приливно устие, което образува северното продължение на залива Сан Франциско в районите на Източния залив и Северния залив на района на залива на Сан Франциско в Северна Калифорния.
• Екарма-2 е открит през 2008 г. от американска научна експедиция на чакълест плаж с дължина около 100 метра. Намира се в приливно-отливната зона на острова. Максималната температура на водата се движи между 60 и 70 °С.
• Приливни бонове – предназначени за защита на бреговата линия, заливите и реките с високи приливно-отливни течения от разлети нефт и нефтопродукти. Приливното боново заграждение е идеално за използване във води с малка дълбочина, където стандартните бонове са малкоефективни. Приливното боново заграждение има специални камери, напълнени с вода, които по време на отлив формират бариера и предотвратяват изхвърлянето на нефта (която носи течението под бона) на брега или плажа. Бона изплува само когато дълбочината на водата се увеличава. Изготвят се с обща височина 200 и 300 mm.
• С времето земното денонощие се увеличава. Това явление се дължи на лунните либрации, които забавят земното въртене. Така например средната дължина на един ден сега е около 86 400,002 секунди, и се увеличава с около 1.7 милисекунди на всеки изминал век (средна стойност за последните 2700 години). Вижте приливно ускорение за повече подробности.
• Подобен процес на „приливно забавяне“ има в случаите, когато периодът на обикаляне на спътника е по-кратък от периода на околоосното въртене на централното тяло, а също в случаите на ретроградно (по посока обратна на околоосното въртене) обикаляне.

• Дължат се на периодичното колебание на океанското равнище, земната повърхност и атмосферата под гравитационното въздействие на Луната и Слънцето. В Световния океан има 3 основни типа приливи – полуденонощни (през денонощието има 2 пълни и 2 малки), денонощни (1 пълен и 1 малък) и смесени (неправилни полуденонощни и денонощни). В открития океан разликата между приливите и отливите е до 1 m, в тесните заливи достига 18 m (залива Фънди в Канада). Предизвикват образуването на приливно-отливни течения в Световния океан и бор в речните устия.
• Грижата за потомството е нехарактерна черта за рибите. Обикновено родителите отлагат яйцата в по-тихи води, където потомството да намира по-лесно хранителни вещества за растеж. Такива са приливно-отливните зони, плитки заливи, в близо до устията на реките или в езера.
• Поради интензивното си нагряване от приливните сили на Нептун, за Тритон се смята, че в миналото е бил подходящ за развитието на живот в течните слоеве под повърхността. Наличието на живот към наши дни обаче е малко вероятно поради отсъствието на приливно нагряване, голямата отдалеченост от Слънцето и факта, че орбитата на спътника се намира във вътрешността на йонизиращата магнитосфера на Нептун.
• В източната част на протока има силно приливно течение.
• Енергетиката използва разнообразни енергоизточници – местни и вносни: въглища, нефт, природен газ, ядрено гориво, хидроресурси и др. Над 80 % от електроенергията се произвеждат в АЕЦ. Франция е на второ място по инсталирани мощности на АЕЦ – 17,7% от тези в света. Сериозен проблем е съхраняването на радиоактивните отпадъци. В Сен Мало (на атлантическия бряг) е изградена приливно-отливна електроцентрала.

• Повърхностните течения образуват цикличен кръговрат на водата. Приливите са предимно полуденонощни със средна амплитуда около 0,5 m, с изключение на Хатангския залив, където нарастват до 2 m. Приливно-отливните колебания на нивото в заливите надвишават 2,5 m.
• Повърхностните течения в Баренцово море образуват кръговрат, обратен на часовниковата стрелка. По източната и южната му периферия на изток и север се движат атлантическите води на топлото Нордкапско течение (клон от системата на Гълфстрийм), влиянието на което се проследява до северните брегове на Нова Земя. Северните и западните части на кръговрата се образуват от местни и арктически води, постъпващи от Карско море и Северния ледовит океан. В централните части на морето съществува система от вътрешни кръгови течения. Циркулацията на водите се изменя под влияние на променящите се ветрове и водообмена със съседните морета. Голямо значение, особено край бреговете, имат приливно-отливните течения.
• Когато едно тяло се върти, докато е изложено на приливни сили, вътрешното триене води до постепенно разсейване на неговата кинетична енергия на въртене като топлина. Ако тялото е достатъчно близо до централната планета, това може да доведе до въртене, което е приливно съгласувано с движението по орбитата, както е в случая с Луната. Приливното нагряване причинява драматични вулканични ефекти на юпитеровия спътник Йо.