Übersetzung für 'сричка' von Bulgarisch nach Deutsch

сричка {ж}

Silbe {f}линг.

• Изпадане на гласна от втората сричка настъпва при двусрични силни съществителни, които имат дълга гласна в първата сричка, а втората сричка съдържа крака гласна и една съгласна (например: "engel", "wuldor" 'glory' (слава) и "héafod" 'head' (глава)).
• не може да стои на последната сричка.
• "χορεῖος" от "choréia" – танц, хоро) в античното метрическо стихосложение е двусрична стихотворна стъпка, състояща се от една дълга сричка и една къса сричка (...), т.е.
• Обратният знак е бревис ⟨˘⟩, който означава къса или лека сричка или къса гласна.
• е дума, чието ударение е на третата сричка от края.

• Повишаването на гласа при изговаряне на първата сричка от хекзаметъра, наричано иктус, следващото понижено изговаряне на останалата сричка или останалите две срички (тезис) и тяхното редуване с цезура, се нарича скандиране.
• в Нортхамптън, Англия, от Майк Костин и Кийт Дъкуърт (името на компанията е образувано от първата сричка на първата фамилия и втората сричка на втората фамилия).
• ̀ – Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.
• Според някои езиковеди в отделни езици, като английския, дадени съгласни могат да служат едновременно за кода на една сричка и за начало на следващата сричка в думата, като например в думата "„bellow“", разделяна на сричките "„bel“" и "„low“".
• Yajna (произнася се: „Ягия“ с ударение на първата сричка) на санскрит означава жертвоприношение.

• Така подготвен, изпълнителят започва с вик на някоя сричка от големия набор, който японските перкусионисти използват за да обозначават различните видове удари.
• В античното стихосложение ямбът е двусрична стъпка, състояща се от кратка и дълга сричка (∪—).